Хулио Салинас - за Стоичков, Ямал, Нико Уилямс и предстоящия мач България - Испания
Хулио Салинас и брат му Франсиско бяха сред участниците в благотворителния голф турнир, провел се през изминалия уикенд в Разлог. Събитието се организира от Фондация "Национали 94" и се проведе с подкрепата на Palms Bet, а целта - събиране на средства в подкрепа на детската клиника към Националната кардиологична болница.
Часове преди да отпътуват за родината си, братята Салинас посетиха музея на Христо Стоичков с личен гид именно "Камата". Бившият нападател на Барселона и националния отбор на Испания говори пред медиите, връщайки се към спомените си за Стоичков и Трифон Иванов, като направи и коментар по актуални теми около Барса, Ламин Ямал и др.
За първата среща със Стоичков - полуфинала за КНК между Барселона и ЦСКА
"Говорихме за това по-рано, докато пътувахме с колата. Беше полуфинал за КНК (Купата на носителите на национални купи). Мисля, че беше през 1989 година. Спомням си много добре. Спечелихме, класирахме се за финала, а после и го спечелихме – срещу Сампдория, онзи финал в КНК. Помня, че Стоичков винаги ни вкарваше. С голяма лекота! Мисля, че точно затова го взехме – беше прекалено добър и постоянно ни бележеше, така че си казахме: „Добре, да го привлечем, за да не ни вкарва повече!“
Какъв съотборник беше Стоичков?
"Когато дойде, той се адаптира много бързо. Включи се веднага в отбора. Вярно е, че не говореше английски, нито испански, което винаги прави интеграцията по-трудна. Но той научи езика доста бързо. Беше млад – на 23 години, мисля, беше още дете. Но се вписа отлично! Превърна се в парче от пъзела, което пасна идеално. Освен това беше много универсален – можеше да играе на различни позиции. Такъв тип футболисти са рядкост. Играч по фланга, с невероятна скорост, голмайстор... Вкарваше, без дори да се старае много. Беше много важен за нас".
Другите българи в Ла Лига?
"По онова време имаше наистина добри български футболисти. Стоичков и Пенев бяха най-известните и важните. Но и Трифон остави добър спомен в Испания, в Бетис. После играхме заедно в Депортиво Ла Коруня с Емил Костадинов. Последните дни дори играх голф с Киряков, с когото не се засекох в Депортиво, но той също остави следа. Може би не беше на нивото на останалите по клубно представяне, но България, страна с малко население, тогава даде много класни футболисти. И всички се представиха успешно в испанския футбол".
Имало ли е бас със Стоичков кой ще стигне по-далеч през 1994 г. в САЩ?
"Тогава не беше като сега – нямаше компютри, анализи и статистика навсякъде. Затова често се бъзикахме един друг, правехме си малки облози преди мачове.
Помня един бас, който загубих от него и Ромарио. Бяхме в Памплона срещу Осасуна. Залогът беше, мисля, 50 000 песети – да вкарат два гола общо. Тогава не беше толкова лесно да бележиш, особено като гост. Аз бях на пейката. Те започнаха титуляри, вкараха по един гол, и вместо да празнуват на терена, дойдоха на скамейката – уж да го отпразнуваме заедно. Гадове! (смее се)
На Мондиала: аз, Ромарио, Христо – пак си говорехме, че ще се хванем на бас, но в крайна сметка не го направихме. Мисля, че Христо се отказа, защото на хартия Испания беше по-силна от България, въпреки че България имаше страхотен отбор. И накрая направихте история – стигнахте полуфиналите".
За спомените от 50-годишнината на Стоичков преди 9 години?
"Ще ви кажа нещо – бях с брат ми, който е тук с мен, и присъствахме на честването. Искрено казано, това беше най-добре организираното събитие, на което съм бил.
Да, онзи ден беше пълен потоп – никога не съм виждал да вали толкова. Стадионът пълен, открит, хората с чадъри, дъждобрани... И въпреки това – невероятна атмосфера. Но не само мачът, а цялата седмица в България, с отношението, с вниманието... беше прекрасно изживяване. Организацията беше изключителна".
За предстоящия мач България - Испания
"Честно казано, сега няма база за сравнение, не е като преди. Не е като в онези години около 1994-та, когато България имаше страхотен отбор и можеше да се мери с Испания. В момента разликата е огромна, просто огромна. Не мисля, че Испания ще има проблеми. Но футболът е такъв спорт, затова е толкова обичан – защото понякога по-слабият може да победи по-силния. И то напълно заслужено".
Заслужава ли Ламин Ямал „Златната топка“ тази година?
"Честно казано, ако гледаме какво постигна – той направи феноменален сезон. Спечели Ла Лига, Купата на краля, Суперкупата, беше звезда и в Шампионската лига. Да, Барса не стигна финала, но мачовете му срещу Интер бяха изумителни.
С националния отбор също достигна върха. Може би основният му конкурент ще е Осман Дембеле, който спечели Шампионската лига и стана голмайстор във Франция. Но Лига 1 няма същото ниво на конкуренция като Ла Лига. ПСЖ печели всичко всяка година – това вече не впечатлява.
Така че, според мен, ще се решава между тях двамата, но тъй като Ямал е още много млад, ФИФА може да изчака с наградата. Въпреки това смятам, че той я заслужава".
Решението на Нико Уилямс да остане в Атлетик Билбао
"Според мен Нико Уилямс искаше да отиде в Барса. Затова и направи всички тези стъпки. Проблемът е, че Барса в момента не е в добро финансово състояние и не можеше да гарантира регистрацията му. Несигурността дали изобщо ще можеш да започнеш сезона – това го отказа. И затова реши да поднови с Атлетик. Може би чака още година-две и тогава ще направи трансфера.
В крайна сметка – футболистите често напускат не толкова заради пари, колкото за да разберат къде им е таванът. Стоичков напусна ЦСКА, защото искаше да види докъде може да стигне. С Барселона Нико щеше да има шанс за „Златната топка“, за Шампионска лига, за индивидуални и отборни цели. Но избра да остане с брат си Иняки в Билбао. Атлетик все пак ще играе в Шампионската лига, така че може да направят нещо голямо. В крайна сметка всяко решение трябва да се уважава".
Мнението му за Барса на Флик?
"Барселона имаше късмет. Истински късмет. В тежък момент, без възможности за трансфери, се появиха момчета от академията, които са най-добрите в света.
Миналата година никой не вярваше в Барса. Реал беше фаворит: току-що спечелил Ла Лига и Шампионската лига и с трансфера на Мбапе всичко изглеждаше лесно. И изведнъж – пет таланта от Ла Масия, които се оказаха световна класа.
Ямал – невероятен. Педри – за мен най-добрият на позицията си. Кубарси – на 18. Фермин... И когато се контузи Френки де Йонг, излиза някой като Касадо, после Бернал – и всички са отлични. Флик е уцелил с тактиката, с манталитета, със сплотения колектив. Дори тези, които не играят, като Феран Торес, са щастливи. Направи невероятен отбор. А сега имат още една година опит. Почивката от клубното световно също им се отрази добре. И мисля, че трансферът на Рашфорд ще е много полезен".
