Левски почете паметта на големия Павел Панов
Днес се навършват осем години от кончината на непрежалимата „синя“ легенда Павел Панов. На 18 февруари през 2018 година нападателят напусна този свят и влезе във вечността.
В историята остава като една от най-ярките фигури в Левски. За цяло поколение, което е израснало на стадиона през 70-те години, любимият футболист беше именно Панов, а „Пальо, ти си цар!” бе една от паролите, която ги събираше под сините знамена.
Над едно десетилетие Панов има основна роля в изграждането на вековната легенда за Левски. Статистиката понякога изглежда суха, но в неговия случай е категорична. Той е вечният голмайстор на „сините“ в европейските турнири с 22 попадения, във вероятно най-силния период на тима, който съвпада и с неговата кариера на „Герена”. Пальо, както го наричат феновете, бележи голове за три от общо петте участия на Левски на четвъртфинали, а при четвъртото е старши треньор.
Трудно може да се каже кой е най-важният му гол в Европа, защото те не са един и два. Панов се разписва още при дебюта си за Левски в турнирите срещу исландския Весманея, може би и допълнително въодушевен от това, че на 19 години дели една хотелска стая със самия Гунди. Той играе основна роля в двата поредни сезона, когато Левски стига до четвъртфинал. Бележи два пъти в Дуисбург, а после ги екзекутира с победен гол в София, когато за първи път български отбор отстранява немски. След това се разписва още два пъти и срещу Аякс в София, без да броим хладнокръвното му изпълнение при дузпите. Вкарва първия и последния гол срещу Барселона за 5:4 в мач, в който Левски става единственият отбор извън Испания, нанизал толкова голове на каталунския колос в официален мач. Поставя сам началото на елиминирането на португалския Боависта, а през 1977 година бележи в София и два пъти във Вроцлав срещу полския шампион Шльонск. Именно първият му гол в Полша е един от шедьоврите, за които се разказва от уста на уста. След като получава топката от Киро Миланов, той я прехвърля над легендарния Жмуда и от въздуха с по-малко силния си десен крак я заковава в мрежата.
„Тогава не се страхувахме от никого и можеше да се надиграваме с всеки в Европа”, спомняше си години по-късно Панов във всяко интервю. Може би това го кара и да произнесе една от легендарните фрази в историята на Левски. „Когато Реал (Мадрид) ни победи с 1:0 на „Герена”, не смеехме от срам да излезем от съблекалнята, защото сме допуснали загуба у дома!”
Още на 19 години Панов не се страхува да поеме отговорността и да отвърне на очакванията. Когато Гунди е контузен, Пальо изиграва първия си голям мач за Левски при победата с 1:0 като гост на Черно море. Победният му гол от фаул е ключов в битката за спечелената през сезон 1969/70 шампионска титла. Победата с 5:2 в дербито подпечатва тази титла, а след като вкарва 4 гола през първото полувреме, Никола Котков влиза в съблекалнята и се обръща към Павката: „Синко, сега е твой ред!” И Панов се справя по най-добрия начин. Съдбата избира него да асистира за последния гол на Гунди в Левски, а в следващите 10 години и по възможно най-достойния начин да се опита да запълни празнината, която не може да бъде никога запълнена в Левски: тъгата по нелепата кончина на Аспарухов и Котков.
„Пальо, ти си цар!” ехтят трибуните след десетките голове от свободен удар, с левачката или със задна ножица. Или след онзи легендарен пас за победното попадение на Барзов в дербито през 1979 година, което носи титлата. Той е един от вдъхновителите на митичната „Синя ода за народа”, посветена на великата победа над Аякс. А редом с това винаги се придържаше към един от основните си принципи: „В живота е важно да уважаваш и да те уважават. Постига се с лоялност и почтеност.”
И днес „синя“ България тъгува за един от своите исторически герои. Следващите поколения левскари пък ще празнуват и отбелязват това, което Павел Панов беше за Левски. Пальо ще се усмихва по своя си начин отгоре.
Поклон пред паметта на Павел Панов!
