Илиана Раева: Годината, в която силата имаше много лица
Автор: Лорета Яньова, БФХГ
Как се води, когато победите не са даденост? Как се пази вярата, когато натискът е най-голям?
В интервю, без поза и без клишета Илиана Раева говори за 2025 - година на катарзиси, трудни решения и вътрешна устойчивост.
Разговор за лидерството, когато е най-тихо, и за вярата, която не се вижда от трибуните. Един честен разговор за отговорността да водиш българската художествена гимнастика.
1. 2025 г. беше година на крайности - аплодисменти, напрежение, очаквания. Коя беше думата, която най-често си казвахте насаме?
- Като всяка година беше напрегната и това, което си казвах най-често, беше: „И това ще мине и замине…“
2. Стилияна Николова израсна пред очите ни - не просто като шампион, а като характер. В кой момент разбрахте, че тя вече не следва път, а го създава?
- Стилияна следва своето развитие като всяка една гимнастичка, посветила се на големия спорт. Има своите върхове, като абсолютната европейска титла, има и своите разочарования, като Олимпиадата в Париж 2024. Расте и се променя. Мисля, че както обикновено се случва в живота, след катарзиса в Париж започна нейната промяна. Всичко вече при нея върви по-спокойно и по-осъзнато.
3. Когато едно младо момиче се превърне в национален символ, как се пази крехката граница между вдъхновение и свръхочакване?
- Превърнеш ли се в символ, особено когато си побеждавал, вдъхновението нараства, но успоредно с това очакванията също нарастват. Това може да се превърне в тежко бреме, което може да те препъне по пътя ти, но също така може да удвои вдъхновението ти и да ти помогне да полетиш. Всичко зависи от характера на състезателя и от начина, по който ще подходи треньорът. Това е много отговорен процес. Неслучайно психолозите също имат своето важно място в екипа. Педагогиката и психологията в спорта са много, много важни! Спортът е наука, която изисква пълно отдаване от страна на треньора. Треньорът е учител, който трябва да има абсолютните познания, особено когато работи за високи постижения. Не са достатъчни само специфичните познания за спорта. Трябва да си и отличен педагог, и психолог, за да бъдеш във всеки момент полезен на състезателя си. Да умееш да сваляш напрежението от плещите му и да пренасочиш мислите му в правилната посока. Това е голямо изкуство.
4. Ансамбъл-жени премина през сезон, който не носеше обичайните победи. Как изглежда лидерството, когато аплодисментите временно утихнат?
- Правилният анализ и намиране на правилните решения за оптимална подготовка са в основата на това да се върнеш на победния път. Хладен и проницателен ум, верни решения и пълна отдаденост. Ежедневно усъвършенстване, много труд и силна вяра. Спортът за високи спортни постижения изисква много силни личности. Силната личност и характер при спортиста, или са дар Божий, или са градени от детска възраст. За нечовешкото напрежение, на което са подложени момичетата ни, се иска смелост. Невинаги количественото натрупване води до качествено изменение. Весела преминава през своите катарзиси и моето мнение е, че излиза по-мъдра от тях. Нейният талант и възможности са безспорни. А аз правя всичко възможно да ѝ бъда полезна, когато е необходимо.
5. Имаше ли нощи през тази година, в които решенията тежаха повече от титлите?
- Тежки нощи има винаги. Решенията трябва да са винаги в полза на успеха на българската художествена гимнастика. Това е моето верую. А къде ще бъдат успехите, само един Бог преценява и дава.
6. Световната титла на ансамбъл - девойки беше символ на бъдещето. Кога разбрахте, че системата, която изграждате, започва да дава плодове?
- Системата трябва да е такава, че да дава шанс на най-добрите. Винаги съм се стремяла да бъда справедлива и обективна. Работя в екип от хора, от които също изисквам да са справедливи и обективни и да дават най-доброто от себе си. Когато има успехи, значи системата работи.
7. България отново беше сцена за големите имена в художествената гимнастика. Какво означава за Вас да бъдете домакин не само на състезания, а на доверие?
- България беше домакин и продължава да е домакин на големи спортни форуми. Ние се утвърдихме като отлични домакини. Това изгради огромен авторитет на българската художествена гимнастика и доверието към нас нарасна много. Натрупахме безценен опит и когато светът идва в България, всички знаят, че ги очаква едно отлично организирано събитие. На конгресите на световната и европейската гимнастика винаги получаваме отлична оценка като домакини пред всички. Лично аз съм получавала безкрайни поздравления за домакинствата ни. Екипът на администрацията, на БФХГ и фирмите, с които работим, заслужават огромни поздравления.
8. Кой беше мигът през 2025 г., в който усетихте себе си най-уязвима и най-силна едновременно?
- Чувствам се уязвима и силна едновременно всеки път, когато нашите момичета са подценени. Уязвима, защото съм безсилна да повлияя на оценките, които получават. Силна, защото трябва да им помогна да продължат уверено, без да губят вяра. И състезатели, и треньори!
9. Какво ви научи тази година за цената на женското лидерство в свят на постоянни очаквания?
- Женското лидерство в спорта е нещо, което е неизменна част от последните ми години. Истината е, че всяка година по - малко то се променя, защото всичко се променя. Приемам лидерството като отговорност на пълководец и едновременно с това като майчинска грижа. Не ми тежи, защото да давам от себе си на другите и това да ги прави силни и уверени, за мен е върховно удоволствие. Бог и Съдбата са ме надарили с огромна енергия, за която във времето разбрах, че трябва умело и правилно да я разпределям и раздавам, когато е необходимо. Харесвам този мой свят на постоянни очаквания. Напълно осъзнавам колко истински съм жива. Препълнена с преживявания, които са единственото реално богатство на един човек. Всяко очакване към мен се превръща в авантюра и приятно предизвикателство.
10. Когато светлините угаснат, медалите са прибрани, а залата е тиха, коя е Илиана Раева?
- Тя е удовлетворената и осъществена лидерка на българската гимнастика. Тя е съпругата, майката, бабата…, когато трябва, която се налага. Но винаги с малко ускорен пулс!
11. С каква вътрешна нагласа искате да посрещнете 2026 г.?
- С благодарност, че сме живи и здрави, с надежда за една мирна, здрава, успешна и изпълнена с любов поредна порция вълшебства година!
12. Ако трябва да оставите едно изречение на 2025 г., като писмо до самата себе си, какво ще бъде то?
- Благодаря за всичко, което ми изпрати 2025 година, и за всичко, през което преминах с любимите хора в личен и професионален план!
13. Когато затворите тази година и погледнете към 2026-а, какво си пожелавате от сърце за себе си, за отбора и за българската художествена гимнастика?
- За себе си си пожелавам здраве и енергия. Пожелавам си здрава и щастлива година за семейството ми, много любов, сплотеност и топлина!
За отбора и българската художествена гимнастика си пожелавам здраве, вяра, сили, смелост, отговорност, любов и осъществени мечти!
Нека 2026 година бъде мирна, здрава и богата на прекрасни преживявания!
